БИОГРАФИЯ

 По време на отразяване на събитие.
На Българо-турската граница в Резово, по време на работа в Българска Национална Телевизия.
           

      Родена съм  януари месец 1991година в София. 
    Основното си образование завърших в 38 ОУ Васил Априлов.
    СЕМЕЙСТВО: От страна на майка ми (Виргиния Берберова Брайкова, родена 1957, главен библиотекар в Университетска библиотека) съм потомка на фотографската  и печатарска фамилия Карастоянови. Баба ми Рени Карастоянова (1926-2014)  беше редактор в издателство „Български художник” и автор на две детски книжки. 
     Дядо ми Тодор Берберов (1911-1988) остава един от най-добрите преводачи от немски език, претворил произведенията на някои от най-значимите автори в немската литература, заради което най-вероятно след девети септември 1944 г. е осъден от държавния съд и изпратен в концентрационен лагер в Белене. Дядо ми произхожда от известния възрожденски род на Жеча Патоева Джебарова (1859-1920), учителка в девическо класно училище в Шумен и Тодор Джебаров (1850-1946), възпитаник на Робърт колеж, учител, народен представител в Учредителното Събрание в Търново (1879), член на техническата комисия за построяването на железниците и пристанищата, директор на Държавната печатница.
     Тук е мястото да спомена, че съм правнучка на художник - фотографа Божидар Карастоянов (1903-1956), придворен фотограф на Негово Величество Цар Борис III, брилянтен пейзажист и майстор на документалната фотография и кинематография, син на фотографа Димитър Карастоянов (1856-1919) и внук на първия български фотограф Анастас Карастоянов(1822-1880), който освен това е и майстор на възрожденската щампа. Нашият род води началото си от бащата на дядо Анастас- Никола Карастоянов (1778-1874), създател на първата българска печатница в Самоков още по времето,  когато България е под Османско владичество, той е основоположник на българското книгопечатане.

       По бащина линия съм от рода на Нешо Попбрайков (1840-1927) от Копривщица. Той е просветен деец и революционер, един от ръководителите на Априлското въстание в Копривщица, за което е осъден на доживотен затвор и заточен на о. Родос, но за радост освобождението идва и става учител в  Копривщица, а по-късно работи като докладчик във Върховната сметна палата в София.
        ДЕТСТВО: От малка имам влечение към изкуството.  Като дете обожавах да рисувам и мечтаех да стана художник. 
      Във вкъщи винаги съм била заобиколена от картини, снимки и книги на художествена тематика. Майка ми и баба ми ме възпитаха, така че да разбирам и уважавам изкуството, като от ранно детство посещавах различни културни мероприятия.
      На осем годинки майка ми ми подари първият фотоапарат „Смена 8 М”. Радостта ми беше неописуема. Чувствах се горда, че ми е поверена отговорността сама да преценя как да заснема позите от филмчето в фотоапарата. По този начин страстта ми към рисуването прерасна в страст към фотографията. Този фотоапарат и до днес работи и седи на видно място вкъщи.
       След този първи досег до фотографията не съм спирала да снимам и  да усъвършенствам знанията си.
          Сега снимам предимно с цифровия DSLR Canon 1DX и аналоговия, огледално- рефлексен Canon AE 1. 
    Притежавам доста лентови апарати и мисля, че няма нищо по-хубаво от това да откриваш преимуществата и огромния диапазон на аналоговата фотография. Също и самата тръпка, когато запечатваш скритото изображение върху емулсията на филма. Така че винаги когато имам възможност бих предпочела да снимам на лента.
     ОБРАЗОВАНИЕ И ПРОФЕСИОНАЛЕН ПЪТ:  През 2005 година бях твърдо решена да продължа да се занимавам професионално с фотография и кандидатствах с изпит по рисуване на обемни тела с черен материал. Приеха ме в  Националната Професионална Гимназия по Полиграфия и Фотография със  специалност „фотография”.
         В девети клас продадох първата си снимка на един благотворителен търг, организиран от Националното Училище по Изящни Изкуства. Тогава почувствах огромно задоволство и  значимост в сферата на изкуството.
        Същата година за първи път, бях наета като професионален фотограф на семинарa на Junior Achivement. Тогава може би стартира професионалната ми дейност.
        През ученическите си години участвах в много изложби, една от които беше свързана с 120 - годишнината на Университетска библиотека. Тази изложба остана като постоянна експозиция в заемнатата служба на библиотеката, където може да се види и към днешна дата.
        През 2008 година спечелих втора награда в раздел „репортажна фотография” в престижния конкурс „Фотоакадемика”, организиран от министерство на културата. Същата година спечелих  и конкурса „Светът е за всички” със снимка на социална тематика.  
       От  2009 г. до 2011г. работих като клубен фотограф към сайта Disco.bg,  това определено ми помогна да разбера спецификата на репортажната фотография, а по-късно сътрудничих със снимки и в сайта koncerti.bg.
       През 2010 завърших профилираното училище със средно – специално образование по фотография. За да завърша, трябваше да  представя дипломна работа, като избрах  тема „Снимки на животни”. Помня, че заснемането и подбора на кадрите ми отне около година и половина, като за съвети и помощ се бях обърнала към различни екологични организации, занимаващи се с животни. И до днес съм активист в тези организации, като от време на време помагам със снимков материал.
       След това дойде и очакваното продължение в живота ми. Кандидатствах в Югозападен университет  „Неофит Рилски” – Благоевград и бях приета с отличен успех да уча филмово и телевизионно операторство. Най - голямата ми любов е фотографията, но имах желанието да динамизирам изображението и да разкажа повече на зрителите чрез обектива на кино камерата. След време разбрах колко богати и интересни са и двете визуални сфери.
         През 2011 година, заедно с двама мои състуденти участвах в младежкия аудио - визуален фестивал в Кюстендил – Арт Елементс (Стихийте на изкуството). На площада в града, освен приятна музика, боди арт и брейк, публиката се наслади и на фото изложбата. 
        Същото лято участвах  в заснемането на най-големия, правен до сега “Flash dance” на улица Витоша.
        Maлко по - късно същата година отново с мой състуденти с подкрепата на “Институт отворено общество – София” и сдружение „Партньори Дупница” заснехме филм за  младото общество в Дупница и в България като цяло. Филмът имаше за цел да помогне на хората да разберат защо младите  не искат да остават по родните си места и търсят реализация в по-големите градове или в чужбина.
       Следващата година направих още една изложба с фотографии от пътуването ми в Италия в едно столично заведение.
         Лятото на 2012г. учатвах в интернационалния филмов фестивал в Балчик - „In the Palace”. Там заедно с мой състуденти заснехме някои интересни късометражни филми.
        Заедно с колеги създадохме филма  „Една любов от новата вълна”, който беше класиран и излъчен във фестивала CinemadaMare (Рим, Италия) за късометражен игрален филм през 2012г.
        През 2013 година с моята близка приятелка и колежка Диана Йорданова създадохме Studio Artmosphere, което и до днес работи. Под неговата „шапка” произвеждаме някои интересни аудио-визуални  продукти. 
     Същата година започна и моята кариера като оператор-камера в Канал 3.  До днес работя и се развивам в тази сфера на репортажно-събитийно заснемане. Към днешна дата работя като правителствен оператор на политически събития.
      През 2014 година спечелих конкурс към Юнеско - „Транслиране на послания към младите хора чрез представяне на универсалните културни пластове” с филма „Пътят на теснолинейката”.
      През 2015 година завърших бакалавър „Филмово и Телевизионно операторство” в Югозападен университет с филм – „Зелени Балкани” –другата алтернатива”.  По проекта работих повече от  година, за да постигна желания резултат. 
         Лятото преподавах основи на фотографията на деца към еко сдружение „За земята”. Идеята беше по интерактивен начин да запознаем децата с пластиката на изображението и снимачната техника, като междувременно преплетем и еколкогични теми, които могат да бъдат заснети. Искрено се надявам да сме успели да се справим със задачата.
         Една година по-късно завърших и магистратура със същата специалност с филм за кукерите и българските традиции - „Когато маските проговорят”. 
        През 2016г. ме поканиха да бъда официален клубен фотограф на автомобилния форум „Лада Клуб България”, към който аз самата съм член. Всъщност отвреме на време снимам и за други автомобилни състезания и автомобилни ретро клубове.
         През 2017 година най-сетне стана факт голямата изложба за династията Карастоянови, която Иво Хаджимишев, заедно със семейство Гипсън организира. Аз помагах , доколкото мога в организацията й, като към нея представих и дългоочаквания документален филм : „Карастоянови - два века през обектива”.
        Два месеца по-късно организирахме и официалната премиера на филма във филмотечно кино Одеон.
        Същата година преподавах операторско майсторство на желаещи активисти на сдружение  „За земята” в специално организиран за целта аудио-визуален курс .       
         През 2018 година заедно с моята колежка, монтажистката Емануила Живкова спечелихме подкрепа от фонда на „Неконформистка алтернатива” за документалния филм „Когато маските проговорят”. 
             Също така, проектът „SlavConf.”, в който участвах със специален филм за Рилския манастир, беше номиниран за проект на годината.
                През 2018 започнах работа в Българска Национална Телевизия като телевизионен оператор към дирекция "Новини".
        През свободното си време, освен да снимам обичам да  обикалям нови и интересни места в България и чужбина, да посещавам културни мероприятия и изложби. Харесвам да се разхождам сред природата на чист въздух, а с мен  неотлъчно  е  фотоапаратът или камерата. Също така обичам да чета художествена и историческа литература и да пиша стихове.
       Надявам се пред мен да има още много предизвикателства, свързани с планове и идеи за бъдещото ми професионално развитие. 
      



                                                                                                                                        ФОТОГАЛЕРИЯ:
                                                                                             
С майка ми пред паметната плоча на дядо Тодор Джебаров,
на едноименната улица, август 2016г.
В Националната Художествена Галерия по време на изложбата
"Карастояновите- основоположници на българската фотография", април 2017г.
Дядо Никола Карастоянов,
​основоположник на българското ​книгопечатане.
Типографската печатарска преса на Никола Карастоянов, днес се намира в Историческия музей в Самоков. Снимката е направена от Божидар Карастоянов.
Портрет на Никола Карастоянов, 
направен от Анастас.
Анастас Карастоянов с жена си Виктория Смрикарова Карастоянова и децата им- Иван, Димитър, Анка и Мариола, заедно с братовчед им Христаки, Белград, 1868г.
Анастас Карастоянов, автопортрет в своето ателие, Белград. Архив Исторически музей Самоков.
Автопортрет на Анастас Карастоянов, Белград.
 Дядо Димитър Карастоянов, автопортрет.
Семействотото на Райна и Димитър Карастоянови с техните деца- Богдан (Бончо), Божидар (Дарчо) и Любен.
Димитър Карастоянов заедно със семейството си, снимката е от колекцията на Александър Алексиев.
Портрет на Божидар Карастоянов.
Малката Рени в прегръдките
на баща си Дарчо Карастоянов.
Сватбата на баба Рени и дядо Теди Берберов, Драгалевския манастир, 14 февруари 1956г., фотограф Божидар Карастоянов.
Тодор Джебаров, народен представител в Учредителното Събрание в Търново, 1879г.
              Жеча Патоева
​                Джебарова.
Семейство Джебарови, 1889г., фотография на Димитър Карастоянов.
          Нешо Попбрайков.